Стоян Делев, Оливер Кан - Един велик вратар

Оливер Кан - Един велик вратар

// 18 май 2008 // 4 коментара // Футбол

Един велик вратар остави вчера завинаги ръкавиците и се оттегли от големия футбол. Разбира се, че става дума за големия Оливер Кан, който завеща на футболните запалянковци неповторими спомени свързани със своята 188-сантиметрова особа и логично бе изпратен на крака от цял "Алианц Арена".

Оливер Кан изкара 14 бляскави години с екипа на Байерн, с който спечели 8 титли на Германия, 6 купи на страната, една купа на УЕФА, една Шампионска лига и една междуконтинентална титла. В един голям мач през 1995 година, когато германският клубен футбол бе на съвсем друго ниво от сега, Кан показа впечатляващи неща срещу Щутгарт с магическото трио Бобич - Елбер - Балъков и даде заявка да бъде водеща фигура сред вратарите през следващите десетина година.

Върхът в кариерата на Кан бе през 2002 година, когато 33-годишният страж бе избран за най-добър играч (!) на Световното първенство в Япония и Корея, което е безпрецедентен случай във футболната история. Може би помните как Кинг Кан (б.а. - както го нарекоха в Далечния изток тогава) мъкнеше едва ли не целия германски национален тим на гърба си до финала. В онези напечени битки със САЩ на четвъртфиналите и Корея на полуфиналите, именно Кан бе в основата на триумфа за отбора на Руди Фьолер със своите плонжове и отбивания - с котешки рефлекс немският гигант изби от ъгъла шут на американеца Лендън Донован и запази крехката преднина на Бундестима.

На фона на тези прекрасни намеси на юношата на Карлсруе изпъква и фаталната му грешка във финала на същия този Мондиал 2002, когато Германия бе на косъм от велик триумф, но Кан не улови топката "Фийвърнова" и Роналдо под носа му откри за Бразилия, което в крайна сметка доведе до 5-ата световна титла за "Селесао". Именно на големите първенства съдбата не бе благосклонна към великия вратар, който бе в състава на Германия на цели 4 световни финали, но бе титуляр само в Азия. Сребърният медал от Йокохама е може би най-тъжният момент в кариерата на Кан. От другата страна стоят спасените дузпи в Милано през 2001 година, с които футболистът с номер 1 разплака Валенсия и короняса Байерн като европейски клубен шампион.