Стоян Делев лична страница, Stoyan Delev, web design, php, mysql, алгоритми, mute, blog

На скоро Dailymail направиха класация на петдесете футболни стадиона с най-добрата атмосфера, аз ще Ви представя топ 10.

10: Fratton Park, Portsmouth

9: Wembley, Англия

8: Santiago Bernabeu, Real Madrid

7: San Siro, AC Milan/Inter Milan

6: Goodison Park, Everton

5: Old Trafford, Manchester United

4: St James' Park, Newcastle United

3: Parkhead, Celtic

2: Camp Nou, FC Barcelona

1: Anfield, Liverpool

Митко Бербатов .. какво хубави момче е само а, играе в ако не най-великия то поне един от най-великите футболни клубове в света ( нека му е лошо ), счупи трансферния рекорд на Ман Юнайтед.. абе глупости общо взето друга е темата на този пост. Писна ми да слушам и чета как навсякаде по пресата хвалят нашия Митко, колко голям футболсит е колко голям човек и футболист е. Седя си аз вчера у дома пред ТВ и гледам спортните новини, при което изцепват “ Дори Марадона призна класата на Бербатов и че той е по-добър от неговия сънародник Тевез” - абе еи селяни.. побеснях, 1-во изобщо не е казал това, но според БГ медиите е така, 2-то дори това да е така ( а мойто мнение е че това не е вярно ) то Марадона едвали ще го каже. За 12 мача Митко има 5 гола това е истинско постижение да ... но 2 гола срещу селтик от засада още 2 гола срещу скромен датски отбор .. и 1 феноменален финт срещу Уест Хем, това е добре но Ман Ю го купиха да вкарва голове и то решителни а Карлос Тевез правеше точно това( гола срещу тотнам, ливърпул, лион да не изброявам ...) Че да се върна на медиите който следят и хвалят бербо за всичко което той направи, “Днес в 12:48 местно време, Бербо пръцна” НОВИНА ЗА ПЪРВА СТРАНИЦА. Е вече ми писна да го слушам за него, ето малко новини който едвали биха представени така ако ТОЙ не беше българин.

Реал (Мадрид) иска конкурент на Бербатов
Бербатов е изключителен, хвали го легендата Марадона
Бербатов с две голови подавания срещу Хъл
Бербатов с изключителна асистенция при успех над Уест Хем
Марадона към Тевес - Измести Бербатов, или се махай от Ман Юнайтед.
Бербатов новия крал на острова.
и на края нямам нищо против Бербатов но ми писна да чета за него ...

Режисьор : БФС

Сценарист : Който има пари.

В ролите : БФС, Левски, ЦСКА, Литекс и други.

Държава : България

Година : някаде след '90

Времетраене : неопределено

Жанр: Комедия / Мистерия / Трилър

Резюме : България и футбол, две думи който трудно бихте използвали заедно.

В началото бе Световното...

И по-точно Световното първенство по футбол в Япония и Южна Корея през 2002-ра година. Именно от него започва моята история като фенка, то даде и началото на любовта ми към Реал Мадрид. Разбира се, гледах футбол и преди това, за да подкрепям българите в сетовни и европейски първенства, имам спомени как съм стояла пред телевизора и съм пеела песни,размятала шалчета и знаменца още през 94-та година,когато съм била едва на 7 години, но след 2002-ра усетих истинската страст и емоция от тази игра. Бях 8-ми клас и когато започна световното трябваше да съм в училище от 7:30 до 16.00. Въпреки всичко атмосферата се усещаше дори там. Постоянно си говорихме за изминалите мачове, разменяхме си бележки през часовете с резултати от срещите, които се играеха тогава.. и после интересът те завладява и когато се прибереш вкъщи, сядаш пред телевизора, за да догледаш останалите мачове. Така една вечер попаднах на мача Испания – Ирландия. Играта на испанците ми допадна много, но един футболист ми направи наистина силно впечатление - Икер Касияс. Той спечели мачът за Испания след невероятните си спасявания на дузпита. След това магията вече беше направена. С нетърпение чаках следващия мач. Този път Ла Фурия трябваше да се изправи срещу домакините от Южна Корея. Това се превърна в един от най-лошите ми спомени свързани с футбола. Испания игра силно, но съдбата и съдията не бяха на тяхна страна. След след отменен гол на испанците мачът стигна до продължения, а след това отново до дузпи. Касияс отново показа невероятни умения и рефлекси, но този път не бяха достатъчни, за да продължат... Въпреки загубата си останах почитателка на испанския футбол и с нетурпение чаках да започне първенството. През останалата част от лятото започнах да следя и мачовете на Реал Мадрид и интересът ми нарастваше. Така без да осъзнавам през следващия сезон не пропусках нито един мач на отбора, следях всички новини около него и се запознах с много много фенове на мадридския клуб. Всяка седмица седях пред телевизора гледайки мачовете на Реал Мадрид, цялата облечена в бяло, с шала на врата и шапката на главата.

 

През следващия сезон жребият за Шампионската лига реши,че любимият ми отбор трябва да гостува на Партизан, отбора от съседната ни Сърбия. В това съзрях невероятна възможност да гледам на живо, от стадиона това, което чаках да видя всяка седмица пред телевизора. Веднага потърсих из форумите други желаещи да пътуват до Белград за въпросния мач. Точно така се намерихме и с Павлин. Мечтата да гледам Реал на живо още не е станала факт, но се радвам, че заради това се запознах с много хора и намерих много нови приятели. Мисля, че резултатите от тези приятелства ( с Павлин и останалите) се виждат и в момента. Благодарение на тях успяваме да събираме толкова много фенове на Реал Мадрид заедно.

 

Спомените ми за Реал Мадрид са многобройни. Тези години са изпълнени с безкрайно много положителни емоции, също и отрицателни. В сърцето и съзнанието ми ще останат успехите, взетите купи, невероятните финтове на Зидан, отдадената игра на Карлош, спасяванията на Касияс и сбъдната мечта да гледам и Ваарт с бялата фанелка. Дори и думи като любов,страст, магия са слаби, за да изразят тръпката която изпитвам, когато гледам любимия си отбор...