Стоян Делев лична страница, Stoyan Delev, web design, php, mysql, алгоритми, mute, blog

 

Вратар: Peter Schmeichel

Десен защитник: Gary Neville

Централен защитнил: Rio Ferdinand

Централен защитнил: Nemanja Vidic

Ляв защитник: Denis Irwin

Десен полузащитник: David Beckham

Централен полузащитник: Roy Keane

Централен полузащитник: Paul Scholes

Ляв полузащитник: Rayan Giggs

Нападател: Wayne Rooney

Нападател: King Eric

Резерви:

Van der Saar

Gary Pallister

Patrice Evra

Lee Sharpe

Cristiano Ronaldo

Mark Hughes

Ole Gunnar Solskjaer

 

П.С. Това е личния ми избор.

Началото /преди голямата четворка/

През 1992 година бе създадена Премиер Лийг, като наследник на Първа английска висша лига. През първите 10 сезона титлата бе спечелена от едва 3 различни отбора ( 7 пъти Ман Юнайтед, 2 пъти Арсенал и веднъж Блекбърн ). Сякаш конкуренцията липсваше.

Създаването /на голямата четворка/

Голяматата четворка: Арсенал, Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул. Докато Арсенал и Ман Юнайтед не излизаха от челните места в първите 10 сезона, то положението при Ливърпул и Челси не беше точно така, но след като Роман Абрамович пое контрола над лондонския тим и изхарчи половин милиард евро за трансфери през първите 2 сезона, а Ливърпул привлечи Рафа Бенитез за менаджър, нещата се промениха. След онзи сезон 2002/03 Англия вече не бе същата, имаше нови претенденти за първото място, някой от който даже и го заеха.

Развръзка

Следващите 6 сезона, първите 4 места винаги се заемаха от отбори от "голямата четворка" ( изключение направи Евертън през сезон 2004/05). От тогава с началото на всеки сезон си задаваме въпроса "ще има ли промени в топ 4?", а накрая на сезона отговора винаги е един и същ "не". Манчестър Сити, Тотнъм, Астън Вила, Евертън всяка година тръгват с тази цел и всеки път не им достига нещо.

Нещо?

След вчеращният мач разбрах какво е това нещо, което липсва на другите отбори за да разбият "голямата четворка", казва се характер на победител.

Вчеращният мач, Астън Вила - Ман Сити, отбори който от няколко сезона говорят, че са готови за "big foud", излязоха и направиха равен резултат 1-1.Вила поведе в 15 мин., а Сити изравни около 75мин., а след равенството никой не тръгна да търси победата, и двата отбора бяха доволни от точката. Ето това липсва на отборите и трябва да го преодолеят ако искат да постигнат целите си. Не може да си доволен на точка, защото аз не съм видял някой от big four да не гони победата до край, дори когато пада с 3 гола, дори когато остава 1 минута до края на мача. Ето защо Ман Юнайтед, Арсенал, Челси и Ливърпул скоро няма да бъдат изместени, липсват характер и смели решения от трениорите. Докато се задоволяваш с  една точка няма голяма четворка. Там всичко друго от 3 точки е провал.

След около седмица започва новия сезон в Испания, основните фаворити за титлата са същите като последните няколко, Реал Мадрид и Барселона. За Реал се говори цяло лято в медиите, за техния "нов галактико" и тнт, но колко нов е всъщност се питам аз...

Когато видях официалната новина за трансфера на Бензема в Мадрид,  в мен настъпи онова странно усещане за дежаву, да точно така, имах чувството че този отбор вече съм го виждал и преди. Играчите които Перез купува са еднотипни като стария галактико от 2000+ г. с тази разлика че сега ги купи за 3 седмици а тогава за 3 сезона.

Кристиано - Фиго : Крилото което играе еднакво добре  и от ляво и от дясно, изпълнява добри фалове, често бележи голове, на всичкото отгоре и двамата са португалци.

Кака- Зидан : Трудно е да се сравни играч като Зидан, но ролята която изпълняват той и Кака е една и съща, качествата също. Определено това ще е новия лидер в отбора.

Бензема - Роналдо : Модерния нападател, може да играе на крилото, както и на върха на атаката, отлична техника, презицен шут.

Нищо ново в новия галактико, но ми липсва един човек и това е Бекс... опитах да намеря алтернатива в някой от другите покупки но такава липсва. Можеби ще изчакаме до следващия сезон, а можеби такъв играч за момента не съществува.

 

В тунела преди мача играчите на Милан вероятно са се чудели дали Аякс не е изпратил по погрешка юношеския си отбор срещу тях. До като чакаше да излезе на терена преди финала в Шампионската лига през 1995 г., Едгар Давидс и неговият 19-годишен приятел Кларънс Зеедорф безгрижно си играеха с топката. Роналд де Бур пък бе готов да попита рефера дали не може да даде началото на мача четвърт час по-рано, "както правят в юношеския футбол", сред резервите на Аякс онази вечер бяха две 18-годишни момчета,единият от тях издължен нигериец със странното име Нванкво Кану, а другият - тъмнокож нападател с бебешко лице, който все още живееше при родителите си - Патрик Клуйверт.И сигурно изглеждаше твърде нормален фактът, че наставникът на Аякс Луис ван Гаал е бил учител преди да се захване с треньорската професия...

Единствено 33-годишният Франк Рийкард, добре познат на играчите и на феновете на Милан, имаше излъчването на професионален футболист. Рийкард обаче играеше в онази вечер последния мач в своята кариера. 
Това беше може би най-неизвестната група футболисти, достигнали до финала за КЕШ. Аякс беше платил общо 7,5 млн.долара за целия си отбор, а повечето от скъпите футболисти се намираха на резервната скамейка или на трибуните. 
В интерес на истината в Милан вероятно биха се чувствали победители, ако вече не не бяха загубили на два пъти от Аякс през сезона. Тогавашният наставник Фабио Капело дори бе предрекъл, че "Аякс ще управлява Европа с години". Амстердамският клуб пък усещаше, че създава втората династия, която може да достигне резултатите на Йохан Кройф и компаня, триумфирали на европейския връх в три последователни сезона през 70-те години. 
Въпреки всичко Аякс започна зле във Виена. Милан беше по-добрият и по-опитният тим. Когато Марсел Десаи направи едно от грубите си влизания, треньорът на Аякс не издържа и отиде на тъчлинията, където започна да раздава карате-шутове във въздуха, явно имитирайки французина. Той не беше сигурен дали футболистите му могат да се справят с подобна груба игра. На полувремето резултатът остана 0-0. 
В съблекалните Рийкард произнася разпалена реч. Човекът, спечелил две европейски купи с Милан, казва на съотборниците си колко болезнено е да загубиш подобен финал и как той се е чувствал срещу Марсилия през 1993 г. 
Малко след почивката Кану влиза на мястото на Зеедорф. В 68-ата минута разочаровалият с играта си Яри Литманен е заменен от Клуйверт (който преди мача той казва: "Ако вляза в игра ще вкарам")В този момент Аякс пуска на терена може би най-младия нападател, играл някога на подобен финал. Пет минути преди края точен пас на Рийкард намира Клуйверт, който хладнокъвно преодолява вратаря на Милан Роси. Седем минути по-късно Рийкард крещи към съдията: "Времето изтече, времето изтече!". Момчешкият отбор е вече шампион!!! От 13-те играчи единствено Зеедорф спечели след това значителен трофей, независимо че цялостната му кариера се разви много под очакванията на всички. Онази вечер бе апогеят на един сезон, който при съответните обстоятелства засенчва дори годината. в която Манчестър Юнайтед спечели три купи. Играейки с трима нападатели и само трима защитници, Аякс спечели Шампионската лига и взе титлата в Холандия, без да загуби нито един мач. Нито един от тези факти обаче не разкрива романтиката на онзи отбор. Това беше последният квартален тим превзел някога Европа. Повечето от футболистите в отбора се познаваха помежду си от деца. Давидс и Клуйверт, които са израснали на съседни улици в северен Амстердам, винаги са играели на една площадка. Двамата заедно с Михаел Райцигер дори са ходили съвместно на почивка в САЩ, за да гледат мачове от НБА. 
Литманен, Кану, Финиди Джордж и Марк Овермарс идват като юноши от малки клубове почти без пари. Едвин ван дер Саар пристига от аматьорски клуб, който играе на пясъчните игрища в Нордвайк. Рийкард, също израстнал в Амстердам, се връща у дома през 1993 г., за да завърши кариерата си в клуба, откъдето е започнал. Капитанът Дани Блинд, тогава на 33 години, е прекарал по-голямата част от кариерата си в Спарта Ротердам и никога не е очаквал да играе в голям отбор. Ван Гаал превърна тези момчета в семейство. Това означаваше да заведе целия отбор на боулинг, на риболов, да покани момчетата и техните приятелки на кафе, когато Аякс е победил, да прави интервюта с играчите, който е набелязъл за трансфери, все едно ги назначава за служители в офис. Аякс обаче винаги е имал по-различна стратегия. Тя може да бъде видяна в начина, по който отборът играе. Ван Гаал винаги е говорил за "колектив". Той е отбелязвал, че във всеки мач всеки футболист е голяма звезда и е предупреждавал играчите си, че след като напуснат Аякс, никога няма да имат подобни успехи. 
Аякс играе нещо като тоталитарна версия на тоталния футбол от началото на 70-те години:дисциплината е на абсолютно ниво. Докато Аякс атакува, което е по-честият вариант, вратарят Ван дер Саар обикаля половина от терена като старомоден либеро. Трима защитници покриват централната линия, а либерото Дани Блинд в повечето случай е полузащитник. Литманен, който е централен полузащитник, по-често е забелязван в наказателното поле на противника. Овермарс и Кану, две класически крила, почти никога не се разделяха с тъчлинията и по този начин правеха фронта на атаката максимално широк за противника. Ефектът от това беше, че Аякс атакуваше със седем души, по двата фланга и през центъра. Пасовете с едно докосване, на които Роналд де Бур беше голям майстор, продължаваха чак до като не бъде намерена пролука в защитата насреща. Аякс вкара пет гола в полуфинала срещу Байерн и общо 106 в лигата на Холандия, средно по 3 на мач. Няколко дни преди финала във Виена, отборът гостуваше на големия си съпрерник Фейенорд и спечели с 5-0. Аякс беше непобедим. Светът реши, че тайната е юношеската школа на Аякс. Как може малък клуб да произвежда големи таланти всяка година със същатата последователност, с която фермерите произвеждат зеленчуци? 
Отборът през 1995 година беше от обикновени момчета, които живееха в обикновени квартали. В събота те ходеха на гости при бабите си. 
В едно интервю през 1995 г., тогавашният шеф на юношеската школа на клуба Ко Адриансе бе казал: "Ние произвеждаме по един Клуйверт на всяка година и половина!" 
Всичко в Аякс е направено съвършенно. Клубът всеки сезон дава шанс на тийнейджъри да пробият в първия отбор. Докато тези момчета играят в юношеските отбори, победите не значат нищо. Аякс гледа на юношеските мачове като на контролни упражнения. Половината футболисти, спечелили европейската титла, получаваха по това време заплати, които вземаха играчи в английската втора дивизия. Кану например е бил оценен на 50 000 долара годишно. Най-лошо платените били тъмнокожите футболисти, защото са били твърде млади и са отишли в отбора неотдавна. Но това само ги ядосваше. Зеедорф беше първият, който напусна отбора и отиде в Сампдория през 1995 г., обвинявайки клуба, че "има манталитет на бакалин. 
Твърде опасно по това време беше за клуба да спори със своите футболисти за пари.През сезона 1995-96 г. футболът се промени. Жан-Марк Босман спечели делото срещу белгийския РК Лиеж и извоюва правото на футболистите да напускат клубовете си без финансов иск в края ма своя договор. Аякс беше разбит от това. Клубът трябваше да предложи на своите футболисти дълги и изгодни договори. Така, ако те те искаха да напуснат, поне клубът щеше да има някаква печалба. Вместо това две години след финала във Виена Зеедорф, Райцигер, Кану, Клуйверт, Уинстън Богард и Финиди, всички тъмнокожи звезди, бяха напуснали за жълти стотинки. В интерес на истината клубът, който направи пари от продуктите на Аякс беше Милан. Загубилите от 1995 г. привлякоха Райцигер, Клуйверт, Богард и Давидс почти без пари и ги продаодоха с печалбата, която Аякс трябваше да реализира. 
Всички тъмникожи футболисти се провалиха в Милан преди лека полека да бъдат продадени. 
Това е депресиращ факт не само за феновете на Аякс. Едва ли повече отбор от бедни момчета ще спечели европейска купа.